Йорданка Стойчева – 2019 г.

Това е жена, която много тихо и деликатно, но много значимо влезе в сърцата на десетки хора, не само на бедни, болни, възрастни и нуждаещи се, а на хора от различен социален статус, различни професии и възрасти – защото за едни е благодетелка, а за други вдъхновителка.

„изключително отворен човек, добросърдечен, комуникативна, не е върнала човек, нуждаещ се от помощ“

Като прибавим към това и че „Има много мек глас и човешка топлота“.

„Добър ръководител, дисциплинирана, лоялна, отговорна, обединявана всички.“

Това е жена посветила се на своята дейност като директор на Българския червен кръст, в Благоевград от 2008 година е ръководител на пет направления – отговаря за всичко свъзрано на област Благоевград. Може би не е много позната в обществото – пише в писмо – но това че не търси популярност е само в нейна услуга като добротворец.

Десетки писма дойдоха за номаницята на тази жена, ето няколко извадки: „Всеотдайна, с огромно сърце, с единствената цел, мисъл, дела и послания за извършване на доброто в името на нуждаещите се!“

За всички свои дела за благото на хората – уважаеми госпожи и господа, моля за вашите аплодисменти за носителката на Приза Жена на годината на Благоевград за 2019-а Йорданка Стойчева. 

Любима Бучинска

Следващата номинация е за наша колежка и това ни прави много горди. Тя е журналист от Радио Благоевград, човек с ярка индивидуалност, водеща та авторско предаване „Арт сезони“. Човек с изключително високи естетически критерии, безкомпромисен към посредствеността. Това което прави като журналист и радиоводещ има изключително възпитаващ ефект. Идеолог на културната фестивална програма на Благоевград. Благоевград джаз фест, фестивал на Съвременно то изкуство, автор заедно с мен на концепцията и реализацията на фестивала „Тара-ра-бумбия“, с огромен принос за възстановяването на Франкофоли в Благоевград.

Надежда Червенкова

Номинация на Надежда Червенкова може директно да отиде в номинациите за МИС, но тя  е нещо повече от просто красиво младо момиче – тя е огън, тя е фурия, с добри очи и заразяваща усмивка. Тя е двигател на множество полезни за града ни инициативи. В нейните добри дела влизат: Събиране средства за операция за момче около 2000 лв. Тя успя да направи много сериозно ревю за популяризиране на млади дизайнери. Нейна е Идея за Арт-фест – заедно с Община Благоевград позволиха на дизайнери и творци да покажат и да продават своите неща.

Като председател на Роторакт-клуб тя организира множество благотворителни инициативи и за клуба започна сериозно да се говори.

Д-р Снежана Хаджиева

Да се грижиш за сърцето със сърце. Ето така можем да определим пристрастеността на д-р Снежана Хаджиева към нейната работа – и тук има смесване на професия и мисия – лекарската професия не е просто професия, не лека, изключително отговорна, Промяната в поведението и нагласите на пациентите, както и интензивната конкуренция поставят много капани пред лекарите – да помогнеш на човека с болката да разбере че срещу него също стои човек е голям талант на лекаря. И ако успееш да спечелиш доверието на пациента, да му дадеш вяра и кураж да се справи с болката, – той вече не гледа на теб като лекар, не гледа на теб като човек, гледа на теб като бог. Но и да не си навириш носа също е постижение.

 

Теодора Какорешкова

Следващата номинация е за жена на 83 години, но продължава да бъде дейна.  Вече 30 години се грижи за 45 туристи ветерани. Много елегантно и отговорно, с благост и авторитет подготвя многобройни туристически походи, участия във певчески фестивали, от които се връщат  с много медали. Постоянен делегат на Национални туристически конференции. Организирала няколко такива срещи в Благоевград. Неколкократно е изкачвала всички най-високи планински върхове в България. И на тази достолепна възраст не отсъства никога от туристически и всякакви други идеи. Дори е вдъхновител за останалите пенсионери. В редовни събирания два пъти седмично тя поддържа духа на 45 членния клуб във форма. Помага в това трудно за пенсионерите време, те да се чувстват нужни и социално ангажирани. Тя е дългогодишен танцьор в ансамбъл“Пирин“ и е прославила нашия фолклор в повече от 40 държави по света. По-късно, като пенсионер, 15 години е подготвяла деца-танцьори в танцов състав“Зорница“.

Заради добродетелите, заради творческия й талант и светлия пример за достоен принос в обществения живот на Благоевград, тя получава номинация за Жена на годината на Благоевград.

Теодора Кокарешкова – както я наричат нейните приятели – нашата Дочка.

Снежана Захариева

Професията на музейния работник не е среда най-привлекателните – тази професия е свъзрана с работа в не много удобни условия – да почистваш от прах артефактите, да ги издирваш, да ги описваш, да анализираш, понякога да получаваш контрамнение, и всичко това не за много добро възнаграждение, да останеш в професията изисква усърдност, изисква посвещение, изисква ти самият да има гражданско чувство. Аз лично съм виждала с какъв патост тази жена говори за професията, как тича за да организира среща на ветерани, как прекланя глава пред героизма на загиналите за България, как тихо пристъпва в храма на Клио – неуморна, действена, всеодтайна – историк, посветила почти всички свои професионални години на музеяйната работа, сега е научен секретар на Македонския научен институт и непрекъсъто прави нещо, за да разравя въглените на паметта, да не угасва онзи огън който наричаме патриотизъм.

Тази борбена стихия се казва Снежана Захариева.

Вили Костова

Вили Костовая е жена, която също отдава своето вдъхновение, труд, талант на мисията ДоБроволческа кухня за нуждаещите си към църквата „Свети Николай Чудотворец“ в квартал Грамада , Благоевград.

Доброволческата кухня предоставя топла храна всяка неделя на 100 човека в нужда. Дамата, която ще излезе пред вас е рабитал години наред като финансов ревизор в НОИ, но в един момент получава прозрение, че има и още един път, на който би се посветила – рисуването. На 10 януари миналата година прави първата си картина с маслени бои и от тогава – може би над сто произведения – пейзажи, натюрморти, цветя. С убеждението, че щом е получила като дар от Бога своя талант и умение да претворява мечтите си в картини – тя самата трябва да даде нещо – затова и първата й изложба бе благотволрителна – в подкрепа на ДоБроволческа кухня за нуждаещите си към църквата „Свети Николай Чудотворец“ в квартал Грамада. Освен да помогне финансово на кухнята, идеята на тази дама бе да се се заговори за Кухнята, да се наблегне колко е важно да бъдем съпричастни един към друг и да си помагаме.

Добринка Евтимова

Духовната храна е важна безспорно, но не можем и без храната за физическото ни тяло, няма как… Следващата номинация е за жена, която дарява доброволен труд в кухнята за бедни към Черквата „Свети Николай“ в квартал Грамада. Тя е и сред жените, които водят младите души към ценностите на православието и ги образоват и в тази насока. За множеството деца, които посещават Православния център при представяне на  етапите на приготвянето на просфори – от замесването на тестото през неговото втасване, оформянето на просфората, поставяне на печатите и нейното изпичане, именно тя внимателно обяснява на децата за символите, , за тънкостите при изпичането. И на възрастните и на децата дава отговор на много въпроси – за смисъла на св. Причастие, за използването на петохлебието, за хората, които приготвят църковния хляб и за това дали е нужно те да се молят, докато го правят. Тази жена е една такава добричка, не случайно са я кръстили Добринка.

Кирилка Симеонова

Колко голяма може да бъде една роза? Това не е тест по градинарство, защото това, което ще ви кажа въобще не пасва на градинарството – розата може да бъде толкова голямо колкото и сърцето ти – не само материално, но и духовно. Розата, която подаряваш, розата, с която радваш очите и душите, а тя – розата може и да не е само цвят на добрия градинар, тя може да бъде направена от хартия, особено ако си майсторка картичкофурия. Има такива жени – картичкофурии – и следващата номинация е за една от тях – със сръчни ръце и добра душа. Твори цветя от хартия, картички, но това което я нарежда в десетката на жените Жена на годината на Благоевград е нейната всеотдайна работа с младите хора – напълно безсребърно, тя провежда занимания с деца от ученичското общежитие на Гимназията по икономика, с ученици от 11 то училище,  не пази уменията си само за себе си, показва, вдъхновява, сама купува материалите – защото това не е много евтино занимание. Нейните цветя са разцъфнали и в Клуба на пенсионера в квартал Еленово, сама го е украсила, поддържа го, обича да й красиво пред очите и заразява за тази красота и останалите.

Това е картичкофурията Кирилка Симеонова.

Йорданка Пармакова

Ако има професия, за която най-категорично можем да кажем че променя света, то това е учителската професия. Тази професия, въпреки цялата бюрокрация, въпреки закостенялата инерция на статуквото, притежава в най-голяма степен влиянието и възможността истински да промени света – през децата, които ще го създават утре. Това е професия, която дава лидерската роля да поемеш отговорност за промените, които искаш да видиш в околните и средата си. И първата номинация е за учител – начален учител. Хората, които са писали за нея я определят като будител, като вдъхновител, като достоен пример за учител, който не само образова учениците, а и ги възпитава в човечност, отваря им прозореца към света на изкуствата. При нея децата с удоволствие пеят, поставят пиеси, рисуват. Хубаво е, че успява да ги мотивира и те участват в много конкурси, на които печелят първите места. 

Нейните ученици се представят отлично и в следващите образователни нива и израстват като хора с високи морални ценности. Тя самата е писател – под псевдонима Ралица Ведрина написва и издава няколко книги със стихове, гатанки и забавни илюстрации. 

Първата номинация е за Йорданка Пармакова.