Кирилка Димитрова е родена в малко край дунавско селище. Израснала в бедно ромско семейство, рано поела товара на семейния живот, с много препятствия завършва „Акушерство“ в София. Работи като акушерка в родилните домове в селата Брежани, Крупник, Рибново и в „Акушеро-гинекологичното отделение“ в болницата в гр.Сандански.
Член е на творческите литературни обединения „XXI век“ и „Огнище“ при НЧ „Никола Вапцаров“ – Благоевград. Публикува в годишните литературни алманаси на читалището.
Има издадени четири романа – автобиографичният „Орисия“, „Незнайни пътеки“, „Жажда“ и „Белите лястовици“. В момента се подготвя за печат поредният ѝ роман „Войнишка дружба“, а тя вече работи и над нов роман.
Това, което е нарежда в десетте жени на годината на Благоевград е нейната последователна и всеотдайна дейност за образованието и културното развитие на ромската общност чрез организирането на музикални клубове за ромски деца, здравни кабинети за младите ромки, срещи, фестивали, творчески вечери и др. И писателската и организационната й дейности са насочени към интеграцията на ромския етнос, като не щади сили, енергия, знания, умения и всъщност това за което съжалява е, че здравето не й позволява да бъде още по-отдадена на своята мисия. Иска се наистина голямо добро сърце за да мислиш че и многото добрини не са достатъчни.
