Ако случайно минавате по улица „Братя Миладинови” покрай градската градина в центъра на града и се отбиете в едно малко ателие в приземния етаж на един от блоковете, ще се почувствувате умиротворени и пленени от атмосферата на спокойствие, съпричастност към всяка болка, които успява да внуши със своите икони и усмивка, една жена. – така започва писмо с номинация за следващата дама. Личната й история е пример за силата на човешкия дух вдъхновен от християнската вяра, побеждаващ всички страдания.
Когато преди години младата жена с две малки деца, научава тежката диагноза, поставена й от лекарите, които не дават много надежда за живота й,тя повежда неравна битка с коварната болест. Единствените й опорни точки в тези тежки моменти са любовта на близките й и вярата й в Бога.Тя се запознава с житията на много светци,черпейки от тях сили и стоицизъм.Въпреки преживяното физическо страдание от тежките операции,сърцето й остава отворено за чуждата болка и страдание. Тя и съпруга й даряват средства на децата от Дома за медико-социални грижи за деца „Свети Стилиян”.Тази крехка на вид жена с деликатна усмивка успява да победи болестта,съумява да предаде и на децата си тази съпричастност към чуждото страдание и гражданска непримиримост към недъзите в обществото ни. Тя е Даниела Донева.