Автор: Олга Ворошилова

 Тя работи в системата на социалното подпомагане повече от 20 години. За този период е помагала на хиляди хора в неравностойно социално и здравословно положение. Нейната отдаденост, човещина и професионализъм не остават незабелязани, както от нуждаещите се лица, така и от дарители и доброволци. И се оформя една спирала на добро творчеството. Неуморно раздаваща знания и умения в подкрепа на уязвимите наши съграждани тя успява да постигне чудеса в социалната система в гр. Благоевград.

„Имала съм честта и удоволствието да работя с нея и не спирам да се възхищавам на финеса и богатия арсенал от добродетели, които притежава.“– това е дословно текстът на писмо изпратено по имейла в подкрепа на номинацията на Емилия, която е достоен пример за подражание, разпознаваема сред благоевградчани и асоциирана с добротворчество без граници. 

За мен е привилегия да съм част от приятелския й кръг. Изключително позитивен човек, всеотдайна и винаги готова да се отзове, да помогне, да подкрепи, да защити нуждаещи се. За нея социалната кауза е мисия. Посветила се е с цялото си сърце. Тя е едно от знаковите лица на Благоевград, което успешно се вписва в съвремието на града.

от Алексей Андреев – Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Испания

Прокурор Елица Калпачка  е Водещ по всички най-тежки дела срещу тежки престъпници и вкарва обвинения приключили с тежки присъди. На този прокурор, т.е. на тази жена –  се наложи да ходи с 24 часа охрана осигурена по препоръка от главния прокурор заради засечени заплахи в СРС за живота й. Участва лично и в разследване на международни канали за трафик и ходи за разследване чак в Кипър. УНИКАЛЕН колега, не просто вършещ рутинно трудовите си задължения. Няма тежко дело без нея последните години!. А да не споменавам колко много прави за гражданите в общинския съвет за сигурност. Няма по-активен и смел прокурор жена от нея. Тя води всички най-тежки разследвания за трафиканти за държане на наркотици, за детска порнография и педофилия.

Няма нужда да се измисля биография, за да се открои тази смела, почтена и толкова всеотдайна в работата си в полза на обществото жена в Благоевград от години.

Даниела Пърличкова – директор на ДГ „Синчец“ в Грамада
Работата с деца определено не е лесна, за работата с деца не са достатъчни само професионализъм, знания и умения, необходими са голямо сърце, ежедневна работа над себе си за да бъдеш пример за подражание, лишения от свободното си време за да бъдеш на разположение. Детският учител има много роли, често се налага бързо да влиза от една в друга, но трябва да е истински, без преструвки и да си искрен.

Кирилка Димитрова е родена в малко край дунавско селище. Израснала в бедно ромско семейство, рано поела товара на семейния живот, с много препятствия завършва „Акушерство“ в София. Работи като акушерка в родилните домове в селата Брежани, Крупник, Рибново и в „Акушеро-гинекологичното отделение“ в болницата в гр.Сандански.
Член е на творческите литературни обединения „XXI век“ и „Огнище“ при НЧ „Никола Вапцаров“ – Благоевград. Публикува в годишните литературни алманаси на читалището.
Има издадени четири романа – автобиографичният „Орисия“, „Незнайни пътеки“, „Жажда“ и „Белите лястовици“. В момента се подготвя за печат поредният ѝ роман „Войнишка дружба“, а тя вече работи и над нов роман.
Това, което е нарежда в десетте жени на годината на Благоевград е нейната последователна и всеотдайна дейност за образованието и културното развитие на ромската общност чрез организирането на музикални клубове за ромски деца, здравни кабинети за младите ромки, срещи, фестивали, творчески вечери и др. И писателската и организационната й дейности са насочени към интеграцията на ромския етнос, като не щади сили, енергия, знания, умения и всъщност това за което съжалява е, че здравето не й позволява да бъде още по-отдадена на своята мисия. Иска се наистина голямо добро сърце за да мислиш че и многото добрини не са достатъчни.

Александра Димитрова Клечерова – журналист в „Инфомрежа“
Тя е  една млада, но вече доказала се жена, която отдава силите си и знанията си с една мисия истина. Тя е журналист с откроящ се стил и вече е популярна с авторските текстове и анализи. През годините тя успя да се разгърне и да навлезе дълбоко в професията като се превърна в „човека оркестър“ – репортер, редактор, фотограф, оператор, монтажист. Тона показва не само талант но и много личностни качества, към които трябва да прибавим и лоялност към медията от която е започнала, макар че е имала предложени за работа в национални медии. Това, за което е отличена в конкурса Жена на годината на Благоевград са нейните филми, в които разказва личните истории на хора,
Известна е с филмите, които прави, разказвайки личните истории на хора, достойни за пример. Е, тези истории не са сензация, но това, което отличава тази млада дама е именно, че не търси сензацията на всяка цена, а търси човешкото, истинското, докосващото.
Тя е създател на националния творчески конкурс за ученици от 1 до 12 клас „Рими с аромат на канела“. Всяка година в коледните празници тя координира целия процес по събирането на творби от ученици от цялата страна, подборът им и награждаването на финалистите като никога не забравя да отличи участниците от Благоевград. Хората, които са я номинирали я посочват като пример за младите хора, а най-хубавото е, че са я номинирали нейни колеги, които пишат следното: в последните години в т.нар. гилдия колегите, които впечатляват, стават все по-малко, макар че бройката на имената в медиите и медиите стремглаво растат. но малцина могат да се нарекат журналисти. Тя определено заслужава да се гордее с професията и с номинацията Жена на годината.