Представяли ли сте си някога, че светът може да бъде само в тъмнина. Да затворите очите си и да си представите че оставате така завинаги – не можете да видите лицето на любимите хора, не можете да видите зеленото по напъпилите дървета, не можете да видите малките снежинки, топящи се в ръчичката на дете, не можете да видите красивите цветя, сътворени от великата природа???? И в момента в който отваряте очи отново и си отдъхвате, че сте благословени с този божи дар – да виждате всичко това, какво е чувството ви към хората, които никога не са го виждали, или тези които за загубили този дар?
Какво е чувството ви към тези хора? Това си помислете за момента сега. И ако то е на съжаление, на пренебрежение, на „това не ме засяга”, сигурна съм че ще бъде различно след като тук излезе следващата номинирана за жена на годината на Благоевград за 2014 г. Въпреки, че е със силно влошено зрение тя е всеотдайна, много дейна и активна като Председател на Съюза на слепите в Благоевград. Това че не вижда добре не й пречи да усеща дали хората да добри или лоши, дали се усмихват или правят гримаси на съжаление, помага много на своите събратя по съдба, което всъщност ни отваря очите за това, което сякаш никой не забелязва – синдромът на държавническата и обществената слепота – едно от най-страшните заболявания на света…
И когато цар е далеко, а Бог е високо, тя се заема сама да направи всичко какво трябва за да се чувстват хората в нейното положение като всички останали хора, доколкото разбира се това е възможно по силите на една обикновена жена, но тя е дала от себе си, а тази песен си я спомняте , ако си дал на хората, не си живял напразно. Тази жена е Мария Картулев.