Дали е възможно да запазиш чувствителността към чуждата трагедия и болка, когато професията ти е свързана с това? Дали с годините не загубваш способността да усещаш човешкото страдание? Как да научиш сърцето си да дава любовта всеки ден, всяка минута, не в зависимост на работа ли си, или вече си се прибрал вкъщи да почиваш? – такива са риторичните въпроси, които си задава в писмо авторът на аргументите за първата номинация. И ето отговорите: Медицинската сестра не е професия а призвание, да бъдеш опората в най-сложния момент на човека. Да му помогнеш с думата или мълчаливо присъствие, да го прегърнеш в момента на загуба на близкия човек – това е всекидневна саможертва на собствената душа, непрекъснато раздаване. И ето един истински пример за това как може в професия, свързана с болката да бъдеш не само професионалист, да бъдеш истински сърдечен Човек, който отваря сърцето си за другите, подкрепя ги и ги вдъхновява. И да правиш това с истинска безкористност , за да те наричат дори Ангел на загрижеността и всеотдайността. То и името й е такова – Ангелина. Ангелина Тимчева – старша медицинска сестра в Специализирана болница за активно лечение на пневмо-физиатрични заболявания (бивш тубдиспансер).